Оставането.
Това, което те кара да се замислиш.
Това, което е най-силното твое желание.

 Завладяващото чувство, че животът се изплъзва през пръстите. Всмуква те в забързаната въртележка, на еднообразното ежедневие и те изплюва всяка сутрин още по-разреден. Опитва се да те подтикне, към всякакви нецелесъобразни, нездравослов...

                                                       ПРИКАЗКА БЕЗ ПОВОД
                                           Всички прилики с реални истории,
                                       са плод на разваленото въображение

Какво да ви кажа...
Истината е, че няма такава...
Някога обичах, някога се грижех, за себе си, за приятелите си, за човекът до мен...

Ще съм там, където винаги искаше да съм.
Ще съм този, който винаги искаше да съм.
Ще съм достатъчно много, толкова колкото искаше да съм.

Излизам от реалността.
Вливам се във вечността.
Напоявам се, със скритите познания.

Лято, за теб мечтая.
Под слънчевите ти лъчи, аз да си играя.
Да топлиш ти, моите мечти.

Създаден беше, за да го бъде.
Проходил беше, за да може да ходи.
Водил се беше, далече напреде.

Стартирай, времето не спирай, просто спринтирай.
До край се раздавай, до финала и до безкрая.
Само бутай, не се давай, нагоре катери се, покори висините, извиси се над всичките бездни!

Вкараха ме в клееееткаааааа.
Не виждате ли?
За приятелите сииииииии.

 По повод измамените баби и дядовци:
За жалост си прав, за жалост остарееш ли, дори собствените ти деца забравят за тебе. 
Истината е, че дори баща ми, само ми повтаря, как щяло да му е мъчно, ама да съм ходил в чужбина!

Накарай ме да спра да пиша.
Накарай ме да спра да дишам.
Накарай ме да спра да обичам.